Никола Вапцаров. Текстът и сянката

В книгата се анализират недовидяни, грешно разчетени, скрити и табуирани текстологични и смислови аспекти на пренебрегвани от казионното литературознаие Вапцарови текстове и ръкописи: импресията "Мирът на Щъркелов" и незавършената поема "Илинден", както и докладите за Македония пред Македонския литературен кръжок, засекретени и потулени от обществото, защото са недоносени рожби на натрапената от Коминтерна антинационална сепаратистка доктрина. Изследват се подробно многостранните биографии на една архивна и културна реликва - бележникът" Байер", в чиито страници Н. Вапцаров е вписал оригиналите на предсмъртните си творби и е възстановил последните стихотворения, създадени преди арестуването му. Спътничеството между бележника и поета в ареста, в затвора и след разстрела открива неочаквани значения и парадоксални връзки, които са част от истинската, а не идеологизирана и лустросана биография. Интегралният подход полага биографичните, политикопсихологическите и литературно-текстологически контексти в тяхната взаимосвързаност и многогласие, и така развенчава поредица от митове - за отношенията Вапцаров - Цв. Радойнов и Вапцаров - Никола Гешев, за значенията на поклоническото пътуване на бележника и Словото до Светите места и обратно, за отраженията на интимното битие в ръкописните им варианти.

Доказаното тук авторство на седем ранни стихотворения, последната, авторска редакция на "Огняроинтелигентска" датировката на предсмъртните стихове, реконструкцията на поемата "Илинден" аргументите и тезата, че поетът е антагонист на индустриалната урбанизация, а не неин апологет, са част от текстологичните и литературоведски приноси на книгата. В този широк смисъл тя носи характеристиките и значенията на ИЗЛИЗАНЕ на Вапцаровите текстове от сенчестите територии на идеализации, привидности, премълчавания и скритост, в разкриващата светлина на истината. Личната и творческата драма на Н. Вапцаров придобива повече осезаемост, плътност и острота, наистина се изпълва с "история" и се вмества в нейната памет не само като слово, а и като начин на живеене, предопределен от нагласите на личността.