Търновските царици

ПЪРВИТЕ ДАМИ НА СРЕДНОВЕКОВНА бЪЛГАРИЯ

Когато на исторически места като хълма Царевец обърнем поглед към романтичната и героична епоха на българското Средновековие, ще се убедим, че в съзнанието ни тя е "населена" предимно с образите на мъже. "Женската тема" не е сред водещите нито в историческата наука, нито в художествената литература, театъра, киното... На преден план са владетелите, военачалниците, духовните водачи, отшелниците или "прокълнатите" еретици. И така е не само в България, но и в средновековна Европа, където рядко се мяркат женски имена като "Орлеанската дева" Жана д'Арк, княгиня Олга, Екатерина Медичи, "кървавата" Мери Тюдор.

Оскъдицата от сведения не ни позволява да видим ясно ролята на жената, както и всекидневния живот на средновековните ни предци. Твърде малобройни, откъслечни и разнородни факти дават бегла представа за "обикновените" български жени - крепителки на дом и семейство, възпитателки на децата, опора на своите мъже. Именно тези анонимни българки, често с тежката участ на вдовици при непрекъснатите кръвопролития (по тогавашните "стандарти" това е изглеждало почти нормално), са жизнената нишка на България от миналото към бъдещето.

Естествено, най-много са сведенията за представителките на аристократичния елит, за българските царици, както и за онези царски дъщери, сестри и близки родственици, които по силата на тогавашните международни норми стават владетелки на други държави.

За съжаление, не знаем абсолюто нищо за съпругите на владетелите от т.нар, езическа епоха (632-680-864 г.), на такива забележителни мъже като Кубрат. Аспарух, Тервел, Кардам, Крум, Омуртаг, Пресиан. Представите ни за тях, доколкото изобщо ги имаме идват главно от исторически романи и филми. В тях жените на ,"... от Бога владетелите..." от Старата Велика България, а после и от Плиска са преди всичко грижовни майки и съпруги.