Георг Кентаврус е псевдоним на Димитър Йокимов.

Илюстрации - Димитър Йокимов

Този роман, определен от своя автор като "фентъзи", е всъщност пародия на социална утопия. Любителите на четива, в които се преплитат романтичната игра на въображението с паралелни светове и безкрайните превъплъщения на доброто и злото, ще бъдат неустоимо увлечени от интересния приключени сюжет. По класическите закони на жанра - погледът към Вселената минава през земните недра, обединени са Жул-Верновското начало (прогностиката) с митологичните корени на културата.

Но има и нещо различно, което отрежда на този художествен текст уникално място на българския книжен пазар. Експериментирането с чистата утопия е разиграно от една просветителска гледна точка като своеобразна мисия на автора към съвременното поколение тийнейджъри - да бъдат възпитавани в Добро. При това няма и помен от клишираните вече герои от фентъзи-галериите, напротив, постигнат е един български образ на света. Спокойно може да се каже, че "Клуб Езотерик" възвръща словото към националната му идентичност. Това е роман, който не приема като нова дреха готовите символи, родени върху чужда земя, разказвани на чужд език, вплетени в чужда история.

Без съмнение у всеки творец има вътрешен подтик към маскарад, към това да си ушие собствени дрехи сам. Така че инери, фиони, Зак и гобита — би трябвало да се приемат като приносни за терминологията на жанра "фентъзи".

Героят на този роман е "човекът без възраст", защото успява да види началото и края на живота, в мига да познае вечността и да постигне висше познание. Гоби е повелителят на чудесата, които ще спасят света.

Проницателният интелект ще се забавлява да открие в неговите вълшебни пътешествия трансформациите на популярните от изследванията на Карл Густав Юнг културни архетипи -сянката, анимата, старецът-юноша. Описани като символизации на колективното несъзнавано, според великия психоаналитик тези персони се явяват в сънища и фантазии, излезли от глъбините на психиката. Тъкмо по тази причина фаталното нахлуване в живота на вещици, красавици или пропадане в хралупи на фантастично дърво е толкова приемливо психично преживяване от съвременна гледна точка.

В историята на колективното несъзнавано дървото е алхимичен код, символ на космическото дърво с корени в земята и стигащо до небето. То е пътят на самия живот - растеж в онова, което е вечно и не се променя, което също е човекът.

Чрез опита в символната реалност, правейки философия от това, всеки читател може да намери своя обратен път към живот без социални неправди, живот, в който няма да се чувства чужденец.

Нищо чудно да се окаже, че държите в ръцете си една нова приказка без край.

Галя Димитрова