Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947)

В книгата са изследвани детайлно македонските бежански организации, които осъществяват дейност в България след Първата световна война. Процесите на тяхното развитие са проследени до средата на 1947 г., когато София се подчинява на Белград и Москва и ликвидира формациите на македонските преселници, дарявайки техни архиви, печатни издания и уникални етнографски предмети на Скопие. Някои от организациите са известни, но има и такива, които са непознати, заради тайнствения им характер и ползваните секретни средства за общуване. В изследователския обсег попадат и различни прояви на вътрешнодържавни фактори (парламент, правителства, държавен глава, политически партии), а също и на външнополитически субекти (балкански държави, велики сили, Коминтерна), оказали противоречиво влияние върху организационния живот на македонските българи.

Монографията е придружена с графични приложения и таблици, които в синтезиран вид показват отделни характеристики на бежанските формации и влиянието им сред обществото. В нея са включени значителен брой снимки и факсимилета от слабо познати документи. Чрез единични фотоси са представени образите на над 104 дейци, от общо 914 души, споменати в изложението. Множество лица са намерили място в груповите потрети, заснети по време на важни събития. Специално внимание е отделено на печатните издания, носещи специфичния облик на съответната организация. Жанровото разнообразие на материалите и подреждането им в определен порядък предоставят възможност на читателя чрез този своеобразен илюстративен летопис на бежанските организации да се потопи в атмосферата на македонското освободително движение.