Македонският научен институт 1923-2008

Изданието е посветено на 85-годишнината от създаването на Македонския научен институт - София. То включва въведение и три основни части - изложение, документален масив и приложения. В първата част са описани и анализирани ключови събития от неговата дейност, следващи развитието на държавно-политическите процеси в страната от 1923 г. до днес. Централно и най-обемно място в труда заемат обнародваните материали и документи за Македонския научен институт. Събрани и подредени в хронологичен порядък, те съграждат своеобразен летопис, който в неподправен вид представя разноликия образ на тази родолюбива и малко позната организация. В приложението са включени поименни списъци на ръководители и редови членове, на обнародваната институтска книжнина и на дарителите. Те показват потенциала и значението на Института като важен обществено значим научно-книжовен център, който години наред отстоява българското историческо наследство в Македония.

АЛЕКСАНДЪР ГРЕБЕНАРОВ е роден в Кърджали през 1953 г. Потомък на бежанци от Тракия и Македония, той тачи паметта и съхранява харамийския дух на своите предци. Има безброй приятни спомени от детството до края на тийнейджърството, наченал със завършване на местния механотехникум. След двугодишни казармени упражнения в ефира като радиотелеграфист следва история в Университета. Завършва я безгрижно през 1978 г. без мисъл за приноси в нея. Това идва по-късно... Увлича се по фотографията, музиката, танците. С обич и разбиране отглежда децата си, чиято разлика в хронологически измерения е 22 години.

Не членува в движения, партии, не се коалира безпринципно - засега, но следи кой кой е в политиката. И все още мечтата му е един ден гражданското общество да определя кой кой да бъде в нея.

Катери се бавно по професионално-научната спирала - от учител в закритото вече училище в с. Люляково (на хвърлей място от Перперикон), през уредничество в Гарнизонното стрелбище и Музея на София, до защита на научна степен „доктор" и хабилитация в Института по история при БАН. Няколко години обучава студенти в университети. От 1994 г. е член на Македонския научен институт - София, а след омъдряването си вече е в Научния и Управителния му съвет, в редколегията на сп. „Македонски преглед". Генерира идеи за представяне на историята в по-модернистичен формат, които често са оценени морално и почти никога материално. Понася, отнася, но и нанася позитивно-конструктивна критика.

За гордост и радост на близките си има над 160 статии, студии, рецензии и вече три самостоятелни труда. За ужас на издателите - има желание за още много!