Близкият изток: Петролът и международните отношения

В настоящата книга се анализира ролята на петрола като фактор в противоречивото развитие на района на Близкия изток в края на XX и началото на XXI век, последиците от действието на този фактор както за вътрешната структура на страните, така и за международните им отношения. Разглеждат се и следните основни въпроси:

- Социално-икономическата, политическата и демографската ситуация в Близкия изток и неговото място в обкръжаващия го свят в светлината на историческия опит в сферата на петрола.

- Природата на новия международен ред и неговото отражение върху регионалната арабска структура.

- Тенденциите към самостоятелност на Близкия изток като основен петролен район на планетата.

- Прогнозни виждания за бъдещия облик на района на Близкия изток.

Проблемите, които се анализират в настоящия труд, са разположени на пресечната линия между социологията на националната структура и социологията на международните отношения. Под национална структура се приема социалното формирование, съставено от държава и общество. Разбирането ни за национална структура е близко до българската концепция за социологическата структура на обществото (Ошавков, Ж., 1970: 9-81). В същото време в националната структура се включват и доста елементи от американското разбиране за структурата на социалния живот. По този начин се доближаваме до схващането на проф. Г. Фотев, че "полето на социологията е социалният свят, социалният живот на обществото в най-разширения смисъл на тази дума" (Извори на социологията 1988: 22). Разбира се, може в последна сметка да се каже, че книгата все пак е интердисциплинарно изследване със социологически акцент. Всичко това ни насочва при интерпретацията на литературата по въпроса и при анализа на данни, които могат да бъдат официални, данни на неправителствени организации и данни на научни колективи.