Мащеха е моята звезда

ВОЙНА, ЕВАКУАЦИЯ НА ДЕЦАТА

Благодарение на Ицко Финци, а също и на Джони Пенков, които, както е известно, са хора с много добри идеи, решиха аз да разкажа и да запиша на касети колкото е възможно повече случки от живота си. Надявам се един ден този запис и книгата, която подготвям, да излязат на бял свят, а с тях - и цялата истина. Истината такава, каквато я виждам аз.

Казвам се Ханна Хоанг Димитрова - това е българското ми кръщелно име, когато приех православната вяра. Просто съчетах Ха със Св. Анна. Виетнамското ми име обаче е Хоанг Тхи Тху Ха. И се оказва, че имам няколко имена, като едното от тях има значението жълта есенна река. Преди няколко месеца се чух по телефона с мама във Виетнам, и разбрах, че е тръгнала по архивите, защото моят акт за раждане бил изгубен по време на войната. А ле-Блага (леля - съкр., бел. авт.) ме спасява от бомбите с неуредени документи, както обикновено се случва на война. Значи във виетнамското ми име има една сричка повече, която е паднала от самолета по дългия път от Виетнам до България.

Оказва се, че актът за раждане е изключително важен документ навсякъде по света. Даже и тук във Франция, олала, особено тук във Франция! При тая бюрокрация. Дори не мога да се омъжа, ако поискам. Май ще си остана неродена мома.

Решила съм всяка касета да започва така:

"Аз, Хани, се заклевам в родната си майка, че всичко това, което чуете от моя глас, е истина..."

Нека да започна от разказа на мама как ме е родила. Защото няма човек на света, който да има подобни спомени:

Тя ми е казвала, че ме преносила повече от седмица, десет дни или две седмици - нещо такова. Въобще не съм искала да се раждам, много си ми е било добре там, в корема и...