Четвъртият вятър

Щом под звездите огънят гори,

щом с Бога мъж говори призори

и кучето лежи до него в мрака –

забравят се тревоги, скръб, война,

за тях дорде напомнят писмена,

отлети с шифъра на Зодиака,

Над огъня и над лулата - дим.

Кълбо развива времето, незрим,

не казва Бог какво оттам се чува:

а разбереш ли, смачква те скръбта.

Като крадец умът е сам в нощта,

от кучето той само се страхува...