Конармия

"В "Конармия" няма адвокатска защита на революцията, пък и революцията не се нуждае от такава. Героите на "Конармия" са понякога жестоки, понякога смешни; в тях има много бурно, пролетно пълноводие. Ала с правотата на делото, за което те се сражават и умират, е проникната цялата книга, макар ни авторът, ни героите да не говорят за това. За Бабел бойците от "Конармия" бяха не онези схематични герои, които срещахме в нашата литература, а живи хора, с достойнства и пороци. Ако в миналия век някои писатели не виждаха гората зарад дърветата, ние познавахме съветски писатели, на които гората пречеше да разпознаят дърветата. В "Конармия" има поток, лавина, буря и в нея всеки човек притежава свой облик, свои чувства, свой език. Горки писа, че Бабел "е разкрасил" героите си "по-добре, но правдиво, отколкото Гогол запорожците", и действително трудно е без сърдечно вълнение да четеш "Сол" или "Смъртта на Долгушов".

За оная любов, която старите католици наричаха "плътска", а съвременните пуритани назовават "животинска", Бабел пишеше открито, без лицемерна срамежливост. "Мрачният мъждив огън на желанието", за който говори Тютчев, привличаше Бабел, защото този огън винаги осветява не маската на човека, а лицето му. Любовта на Бабел към Мопасан не може да бъде отнесена към писателския маниер на френския автор. Ако говорим за прилика на Бабел с чуждестранни писатели, най-напред ни идат наум американските автори от двадесетте-тридесетте години на нашил век: Хемингуей, Колдуел, Стайнбек. Като тях и Бабел се стремеше не да разкаже за човека, а да го покаже, като тях избягваше авторските разсъждения и придаваше голямо значение на диалога."

Иля Еренбург