Преводна рецепция на европейските литератури в България в 8 тома, Том 2 - Руска литература

Съставители: Илиана Владова, Евдокия Метева, Любен Любенов

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Сборникът, посветен на руската литература, е вторият поред от 8-томното изследване върху преводната рецепция на европейските литератури в България, осъществено чрез спонсорството на австрийската държавна Фондация „Култур-Контакт" — Виена и Център за изкуства „Сорос" — София. Очерците, поместени в 8-те тома, са написани през 1993—1998 г. от многоброен колектив под ръководството на Обща редколегия, включила съставителите на отделните томове и председателствана от ст.н.с. Стефан Кожухаров, тогавашен директор на Института за литература при БАН, и от Александър Миланов и Ганчо Савов, тогавашни председатели на Съюза на преводачите в България.

Общата редколегия обсъди и прие съдържанието, структурата и обема на отделните томове, методологически и технически указания за работата на авторите на очерците и за тяхното редактиране. Съставителите на отделните томове възлагаха очерците на подходящи автори и осигуряваха навременното им рецензиране и редактиране.

Главното изискване към авторите на очерците беше да спазват култур-но-историческия принцип на изследване, отвеждащ към основните етапи в духовното развитие на България, като се изтъква как конкретната историческа ситуация през всеки отделен период определя като цяло подбора на превежданите творби и до голяма степен облика на превода им. Този методологически принцип особено ясно е изявен в преводната рецепция на руската литература, започнала още през Възраждането и продължила век и половина.

Анализът е насочен предимно към най-известните руски писатели от XIX и XX век, някои от които представени със самостоятелни очерци, а останалите с обзорни изследвания, посветени на господстващи през даден период тематични кръгове (Октомврийската революция и Отечествената война), на различни естетики, каквито са модернистичните течения в началото на XX век, на руската емигрантска и дисидентска литература, отразила творчески позиции, несъвпадащи, дори противоречащи на господстващия тогава метод на социалистическия реализъм . Този различен по тип очерков подбор има за цел да представи рецепцията на руската литература в България от различни аспекти, без същевременно да претендира за цялостен обхват, реално неосъществим в рамките на един том.

Самият анализ обхваща преводи на произведения от руски писатели, помествани както в периодичния ни печат (каквато е била у нас основната практика през епохата на Възраждането и първите десетилетия след Освобождението), така и в самостоятелни издания на отделни или на събрани съчинения, характерни за преводната рецепция в края на XIX и целия XX век, особено през втората му половина, когато руската книга най-масово навлиза в България.

Анализът се осъществява в хронологична последователност с оглед на цялостното проникване на даден писател в България чрез конкретни наблюдения и оценки върху превода на негови творби или на цели сборници със съчинения.