Сюжетите на историята и реваншът на духа

Полската епопейна ос "Quo vadis", "Фараон" и "Пепелища"

Романите, които са обект на това изследване, принадлежат отдавна на полската и на световната класика и техният диалог с читателя никога не е прекъсвал. Но ние трябва да си даваме сметка за тяхната история и съдба, за многобройните, противоречиви, а в ред случаи и парадоксални критически оценки, които съпътстват тяхното утвърждаване като художествени образци на жанра. Разбира се, много от тези оценки се дължат на приемливи за тогавашното умонастроение философско-житейски доктрини (като позитивизма например), други са плод на едно по-усложнено, по-модерно съзнание (младополските критици), трети носят откровено провокативен характер с логико-спекулативния си рационализъм (някои от оценките на западноевропейската критика за "Quo vadis"), четвърти са резултат от догматични културно-идеологически построения (част от марксическата критика) и пр. И като утвърждение, и като отрицание, тези оценки естествено носят белега на времето с неговите обществено-исторически, философско-естетически и духовно-интелектуални потребности. Наред с това обаче се открояват и изследвания, които преодоляват сковаващите рамки на идеологическите и естетико-литературните доктрини, естествено и хармонично съчетават методологичната широта с дълбочината на критическите прозрения, систематичното изучаване на източниците (литературни и извънлитературни) с научната и художествената интуиция, философския поглед върху човека и историята с духовното сродяване с автора, с преживяването и преосмислянето на "духа на текста".