Въведение във философията на българската литературна история

Амбициозен проект, който предлага семпла двоична схема за българската (литературна) история, в която циклично се редуват две общества - колективистично (време на синтез) и индивидуалистично (време на разпад). За Панко Анчев в литературата е ключова ролята на "обществените идеи", което в книгата избива в някакъв не съвсем ясно изведен обективизъм и социологизъм. Трудно е със стар (хегелиански? шпенглеровски?) теоретически апарат да се откриват нови входове към историята.

За автора на тази книга литературата е история на обществените идеи. Чрез литературата може да се изучава историята на духа. Защото тя е много съвестен и безпощаден свидетел. Не толкова на събитията, а на явленията, тенденциите и незабележимите промени. Изучавайки по този начин българската литература, книгата прави опит да обясни много необясними неща в историята и да извлече ценни поуки за българския национален характер и за българската национална съдба. Стават ясни причините и подбудите за едно или друго събитие или явление, за процесите в обществото и литературата.