ПРЕРГОВОР

На 31 маи 1926 г. армейски части насилствено изгонват малка група народни представители от сградата на португалския парламент. В страната е извършен военен преврат. Протестират много малко хора, които добре разбират, че през следващите години вратите на парламента ще бъдат затворени, а когато те бъдат отворени отново, това ще стане при съвсем други обстоятелства. Преди войниците да заключат големите врати на сградата, в 15 часа и 30 минути, няколко депутати извикват "Да живее републиката"! Това са последните думи, свързани с работата на парламента на Първата португалска република (1910 - 1926 г.).

Целта на настоящата монография е да се анализират последните години на първия републикански режим в Португалия, които имат пряко отношение към причините за установяването на военната диктатура, а по-късно и на авторитарния модел на управление на Антонио де Оливейра Салазар. Направен е опит да се открият комплексно и в исторически план най-съществените белези от управлението на военните, което на 28 май 1926 г. слага край на мъчителната агония на най-нестабилния парламентарен режим в Западна Европа през първата половина на XX век.

Авторът отделя специално и подобаващо място върху основните аспекти от управлението на най-мразения и най-обичания от португалските политици - Салазар, който управлява Португалия около четиридесет години. Акцентът пада върху началните години от съществуването на "Новата държава" (1932 -1936 г), без да се подминават онези моменти, които са твърде съществени за модела на държавност, просъществувал до 1968 г.

Политическата история на режима на най-дълго задържалото се на власт авторитарно правителство в Западна Европа е доста противоречива. Когато Португалия приема конституционата монархия като вариант за либерализиране на модела на държавност с конституцията от 1822 г., страната е бедна, изостанала и обременена от товара на една прединдустриална икономика. Заимстван до голяма степен от Испания и Франция, португалският либерализъм е концепция, разбираема само за шепа хора в Лисабон и Порто. До първата четвърт на XIX век единствените стабилни институции - монархията и църквата, са едновременно традиционни и поне отчасти дискредитирани.