Салазаризмът не може да бъде определен като чист фашизъм в пълното значение на този термин За повечето професионални историци той винаги е бил един "непълен" и "осакатен" фашизъм. Уважаващ военните и религиозните традиции, Салазаризмът запазва традиционните институции на армията и църквата и тяхната автономност.

Той се стреми да спечели подкрепата и доверието им, без обаче да допуска разширяването на тяхната роля в политическия живот и намесата на военните в държавното управление. Запазвайки републиканския характер на държавата, той успява да съхрани едновременно и монархическите традиции, без да позволи повторното поставяне на въпроса за държавната форма на управление и да разруши равновесието постигнато преди това.

Именно този идеологически прагматизъм предпазва Салазар от агресивността, с която фашисткото републиканско простолюдие винаги е заредено.

Липсата на фашистка идеология частично определя и липсата на движение, което не възниква поради важното обстоятелство, че републиканският режим рухва след военен бунт, който блокира условията за неговото създаване. В страната не съществува нито следвоенна криза, нито унижена армия, нито наличие на военен елит, склонен да отстоява политически претенции със сила, нито намираща се в силна криза средна класа, нито провалил се опит за осъществяване на социалистическа революция.

Не само липсата на типично фашистка идеология и движение прави Салазаризма просто един консервативен режим, а също и различната от другите тоталитарни режими конфигурация на някои важни политически и държавни структури, сред които е необходимо да се посочи издигането на партията Национален съюз в държавен орган.

Тя не се споменава в никакъв специален текст в португалската конституция, нито се запазва специално място за нейната политическа дейност.

Точно това обстоятелство дава основание на Салазар да определи своя режим като правителствен и безпартиен.