Между Медуза и Хелиос

В литературата по въпросите на религията много често се говори за "култ". При това за култ към такива абстрактни понятия като "природа" "плодородие" "скала" "вода" "слънце" "смърт" и пр. Култът обаче има строго определени параметри: божество, което се почита в него, място, време на празника, жречески персонал, ритуал (песни, танци, действия, обреден инвентар и т.н.). За съжаление нашите познания за култа у траките са крайно недостатъчни както от гледна точка на писмените избори, така и от аспекта на археологическата аргументация. Затова е съмнителна като доказателственост всяка теза, която се опитва да се базира на даден култ. Това обаче не пречи понятието да се използва непрекъснато. Най-често то е в ход, когато липсва стройна система от аргументи за диференциална характеристика на явлението. Така в повечето случаи понятието си остава размито, не се превръща в работен термин. Една от най-често застъпваните тези в траколожката литуратура е реалното съществуване на "култ към слънцето" у древните траки. Опитите за нейното доказване се базират на откъслечни писмени сведения (в интерпретация) или отделни иконични знаци, но досега не е доказана от резултати на изследване на цялостен комплекс.