Златната утопия

Няма нова епоха, която да не декларира, че с нея настъпва Златният век. Великата френска революция провъзгласи утопичните идеали на равенство и братство между хората. Американската се похвали с освобождаването на робите. Великата Октомврийска социалистическа революция заяви справедливостта. Нашата „демократична" революция обеща потоци от злато и почивки на Малдивите. Всички тези обещания засягаха „близкото бъдеще". Но то все си оставаше далечна „светлина в тунела".

За разлика от Новото време, архаичната страна на Златната утопия се локализира не в бъдещето, а в безсмъртието - в едно паралелно измерение на пространството. Тя се разполага зад границите на обитаемия свят, изолирана от него със студ или пек, с непроходими планини, най-често върху острови - Хиперборея, Етиопия, Беа, Авалон, Белия остров, Туле и т»н. Само душите на избраниците на боговете могат да я обитаващ а те са, както е известно, душите на аристократите - герои в лов и битка.

Характеристиките на тази страна са описвани негативно спрямо живота в ойкумената: там няма нито студ, нито жар, нито зима, нито горещо лято, хората не завиждат, не се карат, не боледуват, не работят, земята сама ражда по три реколти, златото при тях не е средство за забогатяване, а духовна същност. Тракийският бог Залмоксис обещавал на своите адепти, че нито те, нито техните потомци някога ще умрат, а ще отидат в една страна, където ще живеят щастливо. И за да ги убеди в истинноста на своето учение, той си построил подземно жилище, скрил се в него и се появил след три години. Всяка утопия започва с лъжа...