Най-тежкият грях

Тази странна и може би малко зловеща история се предшества от две мистериозни прелюдии, които добросъвестният разказвач в никакъв случай не би трябвало да прескочи. Дали имат някаква вътрешна връзка с нея, или са едно случайно съвпадение, е трудно да се каже, но те са достатъчно любопитни, за да бъдат отминати със свиване на рамене, още по-малко - с пренебрежение. Впрочем ето и самите тях, такива, каквито бяха поднесени от обстоятелствата.

Румен Абрашев беше станал сравнително рано за навиците си и обилно насапунисваше коравите си бузи, за да се обръсне - любимият сутрешен ритуал, - когато телефонът в хола иззвъня напористо. Този звук го сепна, той остави четката върху синята порцеланова розетка и повдигна часовника си - по дяволите, часът беше едва шест и двайсет! В рамката на вратата към банята се появи жена му, тя беше по нощница с прозрачни дантели, косата и стърчеше разрошена, а изразът на леко подпухналото лице издаваше недоумение: "По това време..."