Сенките на морала

ВСЕ ОЩЕ

Все още под миглите стиснати

смехът ми среднощен се чуди

кой лъчите на слънцето плиска

в крилата на сто пеперуди.

Все още заспивам в тревата,

затоплена, мека, свенлива,

милвана от душата на музите,

чакаща, по детски красива.

Дали в мен земята израства,

вълшебна, голяма, щастлива,

усещам дъха й по вените,

някой път може би си пробива?

Пожарът трепти над полята,

все още стоя мълчалива,

кое ли цвете да си откъсна,

знам, всяко ще ми отива.

Хвърчилата ме щипват по бузките,

все още на дама играя,

но често зареяла поглед

докосвам звездите и зная...