Стих помежду ни

СЛЕД ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ

Получих писмо от далечна страна,

където живеят добрите.

Там никое жилище няма стена

и няма предел за душите.

Приятел от детството връчи ми лист

и пак си замина в морето.

Там стих като вятъра-волен и чист,

прониза ми с вечност сърцето.

Обля ме със дъжд от звезди и неща,

които в живота ги няма,

запали ми всичката болка в пещта,

а тя беше толкоз голяма.

Очите ми бягат по листа пред мен,

танцуват със твоите думи,

ти бягаш в морето, но тук си роден.

ЖИВЕЕШ ВЪВ СТИХ ПОМЕЖДУ НИ.

Поетеса-художничка или художничка-поетеса - не знам кое от двете определения би и подхождало повече. Стиховете й са зрими, рисунките и говорят... Допреди броени дни не подозирах, че на белия свят живее жена с това име. Писала е стихове, защото притежава дарбата да изразява най-добре чувствата си чрез стихове, но освен на най-близки приятели, не ги е показвала никому. Нейна приятелка настояла да потърсят мнението на човек по-отдавна изкушен и осмелил се по-отдавна да се занимава с поезия. Този човек се оказах аз. Срещнахме с Цвета в едно кафе до кино "Изток". Още първите и стихове ме грабнаха. Накарах я да повярва в себе си, да подреди стиховете си и рисунките си в стихосбирка. Радвам се, че се довери на думите ми и първата й книга е вече факт. Между кориците й е събрано онова, което Цвета е записвала. Когато е топила перото си "в небесното мастило" и е слушала Бога.

Надежда Захариева

По прозрачния плаж сприхав вятър

се препъва в случайни скали.

Тук съм с шапката си крилата

и със мислите си - стрели.

Там животът ми се събира,

като бряг с избуяла вода.

Туй, което все не намирам

е намерена тук свобода!