Литературен вестник, 2007/ брой 09

Етосът на паметта

Емил Димитров за руската култура и памет

In memoriam:

Волфганг Изер и Жан-Пиер Вернан

Александър Кьосев

за Изер и българското литературознание

София филм Фест

Проза

Богдан Йорданов

Марио Коев

Уводна статия:

Бойко Пенчев

Народ и природа

Някои казват, че в българското публично постранство се е надигнала националистическа вълна. Това не е вярно, вълна няма. Ние сме на дъното на националистически океан, залети отвсякъде, а единствено позволеният кислород е този, който ни спускат по медийните тръби патриотарите.

Национализмът, т.е. задължителната любов към всичко българско и задължителната гордост от това да си българин, се превърнаха в българската "политическа коректност". Оня ден Слави Трифонов се скара на едно девойче, явило се на прослушване за "Мюзик Айдъл": "Как така любимата ти песен ще е сръбска песен?! Марш, върви на сръбския "Мюзик Айдъл", виж я ти нея, любимата и песен - сръбска..." Вече всяко любимо нещо трябва да е задължително българско. Аз знам какво биха казали пред микрофоните Божидар Димитров и Слави Трифонов във всяка една ситуация. Чудя се обаче как победилият национализъм се съотнася с българското безгрижие към природата. Как гордостта съжителства с толерантността към боклуците, застрояването на планините и плажовете? Та нали национализмът е безсмислица, ако не се проектира както назад, така и напред във времето, а какво е грижата за природата, ако не грижа за бремето, когато нас няма да ни има?!

...