Събрани сънища

МОЯТ РОДЕН ГРАД

1.

Подземни лечебни води

мият мозаични лица

на принцеси и светци.

Над земята

те утоляват жаждата на тъжни старци

и бездомни кучета.

2.

Вековните надгробни камъни

обрасли в бурени

са пожълтели зъби,

които се усмихват към небето...

3.

Обичам края на града.

Обичам да вървя по тая граница

между електричетвото и звездите

и в себе си да примирявам

двете воюващи империи.

Под мен са къщите на София -

квартални кучета, крайградски вади,

комините изхвърлят мрачни фуги -

пъклен орган -

свирят черни дробове на влакове,

мирише на озон и кокс. . . .

Когато скитам сам на края на града.

Когато идва срещу мен с вечерницата източният вятър-

аз зная - идва Краят на Града. . . .

4.

Небето е отворено.

Става течение.

Пожълтелите дантели на луната

старомодно се развяват.

Уж си тръгва тя,

а все остава.

Аз седя на тротоара

от сребро.

Зад гърба ми зее тъмен

вход на кръчма.

А край мен са разпиляни

стари книги, тайни книги -

аз не ги докосвам. . . .

Ето - идват

моите приятели -

махват ми с ръка

и отминават.

Ето - идва моята любима -

през сълзи ми се усмихва -

отминава. . . .

Ето месеците идват

и годините -

студено кимват -

отминават. . . .

Ах, единствено луната,

втренчена в лицето ми мълчи,

не иска да се махне.

Няма ли кой да затвори

тази проклета врата!

София 1980- 1999