Точно време

"...стихотворенията в „Точно време” са радикално нови, различни, в сравнение с поетиката на творбите от предишните стихосбирки на поета. Това е книга с трагически вариации за отминаващите мигове, за техните образи и за възможността/невъзможността да ги имаме като памет, като осмислен наш живот" - заявява Михаил Неделчев за книгата.

Крайно време

Да живееш значи да умираш.

Да забравяш значи да разбираш...

На облак е подобна всяка вещ

и цветето е пламъка на свещ.

В небето кули мраморни се сриват

и камъните са лица менливи...

Красавицата става свъсен демон,

а после с пухкав пудел ми изменя...

Но залезът прозорците запали

и веят вече вечерни хорали.

А тази тъмносиня планина –

тя всъщност е застинала вълна...

Заспиваш и мигът расте без край –

като вселената се разширява...

Мигът на смърт е ад, или е рай.

Но само този миг от теб остава.

Из книгата