Студии по история на понятията

Всяка една историография се движи на две равнища: тя или изследва положения на нещата, които още по-рано вече са били артикулирани езиково, или пък реконструира положения на нещата, които по-рано не са били артикулирани езиково, но които биват конструирани с помощта на определени методи и чрез заключения от определени косвени сведения. В първия случай наследените понятия служат като евристичен вход към схващането на миналата действителност. Във втория случай историческата наука използва образувани и дефинирани ех ро§Ь категории, които биват използвани, без да могат да бъдат намерени в изворите. Така например, за да бъде изследван ранният капитализъм с помощта на категории, които са били непознати по онова време, се налага да се положат определени теоретични предпоставки из областта на икономиката. Или пък се развиват определени политически теореми, които се прилагат върху конституционни условия от миналото, без единствено по тази причина да е нужно да се прави история в пожелателен модус. И в двата случая историята на понятията изяснява разликата, която съществува между миналите и сегашните понятия - тя прави това или като превежда и, разработвайки дефиниции, подготвя за целите на днешното изследване стария език на изворите, или като подлага на проверка историческия капацитет на модерните дефиниции на научните понятия. Историята на понятията обхваща онази зона на сближаване, в която миналото заедно с всички негови понятия навлиза в днешните понятия. Тя се нуждае следователно от една теория, без която общото и разделящото във времето не могат да бъдат схванати.