Преводът и буквата или странноприемница за далечното

Теория на превода

Шлайермахер теоретизира върху антагонизма на двата единствени начина да се превежда: "Преводачът или оставя писателя на спокойствие и довежда читателя до него, или оставя читателя на спокойствие и довежда писателя до него." Вторият метод на превеждане, съгласно приетата на семинара концептуална схема, е етноцентричен, хипертекстуален, Платонов, по маниера на св. Йероним, който улавя проникновения смисъл на буквата и отхвърля превода като такъв. Първият метод, явно предпочитан от немския романтизъм, напротив, култивира матерния език посредством въздействието от съприкосновението с друг език и друг свят (по повод на превода на Клосовски на "Енеида" Фуко казва: "Дословността е като мястото на съприкосновение на падащия отвесно върху френския латински език"), подлага превода, мислен за самия него, на изпитанието на чуждото и дори "отваря Чуждото като Чуждо за собственото си езиково пространство".

Това обединяване на личен преводачески опит, историческо изследване на големите фигури на превода и изграждане на концептуални схващания, обърнати и към писането, и към философския размисъл, прави необходим труда на Антоан Берман.

Заглавието

Заглавието "Преводът и буквата или странноприемница за далечното" - хвърля светлина върху труда. Двойно заглавие, без препинателни знаци. Нито една от двете части - нито тази на теоретика, нито тази на трубадура - не е подзаглавие на другата. Макар книгата да третира въпроси на буквалния превод ("Тръгваме от следната аксиома: преводът е превод-на буквата, на текста, доколкото той е буква"), заглавието кривва встрани - преводът и буквата. Приведен в действие чрез превода на "тленното тяло" на буквата, на нейната твърдост, плътност, антитипия, преводът преминава през своя собствен опит буквата (различен, например, от този на анализа). Буквата е настойчива, тя вдъхновява преводача. Тя не е дума, а обитаемо място, в което думата губи определението си и в което отеква "битийността-в-езиците".

Тук множественото число е от значение. То показва, че става дума не толкова за Аристотелевия, или за Хайдегеровия човек -животно, надарено с логос, упътило се към езика, - а за своеобразията, за хетерогенността. Матерното ядро на матерния език като приемно пространство и, по Джойс, като полифония на диалекти.

Ален Бадиу, Изабел Берман, Барбара Касен