Сън на сянка

СЪСТОЯНИЕ

Някъде запя чучулига

всред изнемогата на маранята,

мравки полазиха разлюляните класове,

житото полегна под блясъка съскащ на сърпа

лунен, венециански, сърцето зараздипля мига,

за да попие сребърния глас, раздвижил

крилата на златоусти Серафими.

ОТРАЖЕНИЯ

Отраженията в небесното огледало -

можем да ги късаме на букети,

на венци да ги вием, натежали от прозрачност,

около косите потни, глави да посипваме

с цветен прашец от отблясъците пламенеещи,

тела да заравяме в отвъдния бряг

на кое ли време, на кой ли свят,

и оттам да наблюдаваме с отвъдни очи

съществуването под небето,

да упорстваме в паметта на замайването от

приливите и отливите на уж едно и също днес.