Тема на броя:

Мултикултурализмът

Съдържание

Преводимостта на мултикултурализма Бележки на съставителя

Либерализъм и общности

Стилиян Йотов

Мултикултурализмът - дилеми на равенството

Олга Симова

Мултикултурализъм и либерална демокрация

Брайън Бари

Политиката на мултикултурализъм

Юрген Хабермас

Равностойното културно третиране и границите на постмодерния либерализъм

Димитър Вацов

Да ограничим „универсалната прагматика” до една тясна и само формална „теория на аргументацията”?

Богдан Богданов

Статично и динамично или за разбирането на човека и човешката ситуация

Отвъд толерантността

Аксел Хонет

Расизмът като деформация на възприятията.За безсмислеността на насърчаване на толерантността

Расизмът като социализационен дефект

Интервю на Красимир Стоянов с Аксел Хонет

Чарлс Тейлър

Демократичното изключване (и неговото преодоляване)

Джоузеф Раз

Мултикултурализъм

Хоми Баба

Култура в „междините”

Социални ресурси / културни ресурси

Нанси Фрейзър

От преразпределение към признание? Дилеми на справедливостта в „пост-социалистическата" епоха

Шийла Бенхабиб

От преразпределяне към признаване? Парадигмалната промяна в съвременната политика

Уил Кимлика

Справедливост и малцинствени права

Дебат КХ:

Какъв ни е мултикултурализмът?

(участници: Александър Кьосев, Димитър Вацов, Емил Григоров, Иван Кръстев, Мила Минева, Стилиян Йотов, модератор: Яна Генова)

Майя Грекова

Опит за закъсняло включване в дебата

Какъв ни е мултикултурализмът? (2-ра част)

(участници: Красимир Кънев,

Мила Минева, Харалан Александров,

модератор: Яна Генова)

Ивайло Дичев

Монокултурализмът като културност

Актуално

Красимир Стоянов

Диалектика на свободата

Конгрес, посветен на 100-годишнината от рождението на Теодор В. Адорно (26-28.09.2003, Франкфурт на Майн)

Боян Знеполски

Балканите търсят себе си

XVI Европейска среща на културни издания (24-27.11.2003, Белград)

Резюмета на английски

Авторите в броя

ПРЕВОДИМОСТТА НА МУЛТИКУЛТУРАЛИЗМА

бележки на съставителя

Последните двадесет години създадоха сложна таксономия на „мултикултурализма” и неговите употреби, което поставя под въпрос употребата на единствено число в заглавието на този брой. Както и много други „-изми”, „мултикултурализмът” бързо се плурализира, така че, говорейки за „мултикултурализъм” въобще, рискуваме да изпуснем сложните разроявания на политиките на различието, на признанието и на мултикултурното, които бележат дебата в последните години. Все пак мрежата от проблемни полета и аргументации на многото мултикултурализми се събира в точката, в която проблемът за културното различие е изваден от частната сфера и е поставен като политически проблем. Това обединява и текстовете в този брой.

Целта ни не е да въведем понятието в употреба - и то, и неговите производни, вече циркулират свободно (често промискуално и нерефлексирано) в политически декларации, неправителствени стратегии, образователни планове и академични курсове, където то възниква именно „в превод”. Този брой по-скоро се концентрира върху две конкретни цели: да въведе на български теоретичния контекст, предшестващ политическите употреби на понятието и да „провери” адекватността му в български контекст. Дори и невнимателният читател ще забележи, че делът на текстовете на критиците на мултикултурализма е по-голям от този на защитниците. Причината би могла да бъде и в несъзнателния съставителски рефлекс - грамотната критика е често пъти много по-интересна. По-вярното е, че в просветителския си стремеж за наваксване, подборът се фокусира въру текстове, писани в последно време, изпускайки големи парчета от ранните фана дебата, когато опитът да се преосмисли либералната справедливост чрез културното различие се утвърждава като легитимен ... и достоен за критика.