Вместо визитна картичка

Като режисьор мога да споделя: независимо от името и международната кариера на даден певец, колкото е „по-голям”, толкова по-лесно се работи с него. По-лесно, защото овладяната певческа партия, умението му да общува с колегите на сцената, познанията му не само за собствената роля, а и за цялата творба и стил на композитора, изключително са ме улеснявали в общуването помежду ни. Същото касае и работата ми с диригентите, сценографите и балетмайсторите. Тук бих искал да спомена няколко имена, личности, с които съм работил „в екип” и които са особено важни за мен: диригентите Иван Маринов, Димитър Димитров, Милен Начев, Ханс-Юрген Нагел, Росица Баталова, Недялко Недялков и Борислав Иванов; художниците Мария Трендафилова, Иван Йорданов, Петър Русков, Иван Токаджиев, Манол Стоянов и Радостин Чомаков; хореографите Николай Николов, Маргарита Арнаудова, Желка Табакова, Герхард Петцолд и Асен Гаврилов.

В екип съм работил и с техническите директори на театрите, личности, важни за изграждането на спектаклите, но и с дейност зад кулисите, която публиката не вижда и не оценява по достойнство. В Стара Загора, Пловдив и София това бяха инженерите Георги Христов, Иван Кьосев и Симеон Георгиев. Пенка Динева като завеждащ постановъчната част в Старозагорската опера, проявяваше истинско творчество и фантазия в работата си.

Започнах в Плевен, после в Стара Загора, София, отново в Стара Загора, не само като режисьор, а и директор на операта /1994-1998/. След това - Държавна, а от скоро и Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в София, два мандата като ръководител на Катедра „Музикално-сценично изкуство”. След първата ми премиера на 2 март 1976 година, в продължение на три десетилетия - 70 „опуса” в жанра на операта, оперетата и мюзикъла - на всички български значими сцени, както и в Скопие, Македония. Някои от тях гостували в Гърция, Малта, Швейцария, Германия, Франция, Белгия, Испания и Израел.

От основаването й през 1992 година членувам в Международната музикално-театрална академия със седалище във Виена - тук ми бе дадена трибуна за доклади и изказвания на конгресите и симпозиумите на Академията в Турнау, Мюнхен, Виена и Париж.

Тази книга, в която преобладава документалният фото-факт е посветена на колегите, с които в годините съм бил заедно в театъра. Заедно, в един прекрасен, приказен, измислен от велики творци, композитори и либретисти свят. Свят, „успореден” на житейския, черпещ вдъхновение от него и вдъхновяващ тези, които обичат да изживеят необикновеното, това, което ще ги обогати - нашата публика. Нека книгата да припомни за хората и събитията от неотдавнашното ни минало и настояще, хората, проправящи път в бъдещето на родната, БЪЛГАРСКАТА музикална култура. Водил съм се от веруюто на незабравимата Гена Димитрова, с която съм имал привилегията да творя съвместно в „Тоска”: „Операта е храм, в който научаваш философията на живота”.