Трудната неделя

За първото представяне на поета на български Яна е подбрала стихотворения от дванадесет стихосбирки, които обхващат периода от 1945 до 1971г., а също и от стихосбирката “Потапяне” (1990) и ги е обединила под общото заглавие “Трудната неделя”, по името на първата поема в българското издание. Изключително хубав е предговорът, защото в него за разлика от мнозина автори на подобни писания тя е успяла с малко думи да каже много за своя любим, както сама признава, поет. Като че ли наистина не е нужно да четеш нещо друго, за да се посветиш в творчеството на Сахтурис. Самият превод е още по-хубав от предговора. Работата на Яна превъзхожда несравнимо тази на покойния Стефан Гечев, доскоро почти единствения преводач на гръцка поезия у нас. За успеха на превода й са допринесли не само доброто познаване на езика и поетичният й талант (самата тя е автор на две стихосбирки), но и получилата се духовна спойка между преводачката и поета. Няма съмнение, че Сахтурис подхожда на Яна по атмосфера, а и по стил, затова тя е оформила превода си така, както своите стихове – без препинателни знаци, с изключение на някои тирета и въпросителни, и с малко главни букви.

Освен старанието преводът да не накърнява и да не изкривява стиховете на оригинала, очевидно е и желанието самото издание да има подхождащ на съдържанието вид, защото във възприемането на поезията, както е известно, решаваща роля играят графичното и художественото оформление, а не на последно място и хартията, върху която се печата. Книгата няма илюстрации. Единствените образи в нея са малките скици, които съпровождат заглавията на отделните стихосбирки. Малко от тези образи могат да бъдат оприличени на нещо – луна със стрела, риба, кост. По-скоро напомнят на спонтанните рисунки на човек, зареян в мислите си или водещ задълбочен разговор с някого по телефона. Тези малки графики, дело на самия Сахтурис, създават у читателя усещането, че държи в ръцете си тетрадката или ръкописа на поета, сякаш се докосва непосредствено до написаното от него. Приятното впечатление от изданието се подсилва и от чисто бялата, качествена хартия, върху която са отпечатани стиховете и която е в добър контраст със сивкавия цвят на корицата. Не бива да се пропуска и фактът, че това е почти единственото българско издание напоследък, в което посочените на гръцки език данни – оригиналните заглавия на стихосбирките и бележката за съдействието на Гръцкото министерство на културата, са отпечатани без грешки и не остават у читателя впечатлението, че става дума за някоя екзотична азбука, която напомня всичко друго, но не и гръцки.

А сега , потопете се в света на поезията!

Евелина Минева

Гръцката поезия също ни радва с открояващи се постижения, в превод главно на Яна Букова. Правят впечатление следните книги: “Извън стените. 9 съвременни гръцки поеми” и “Трудната неделя”, стихосбирка на Милтос Сахтурис. Имам силно предубеждение в полза на Сахтурис. Много добър психолог е, от интровертен тип, и пише в артистичен свободен стих. Преводите на Букова са адекватно артистични:

Пред мен високо в тази планина

един бял човек къса маргаритки

трупа камъни в тази торба на Бога

обръща се понякога и ме поглежда натъжен

хвърля ми едно цвете продължава пътя си

Върху гърдите ми покълват стада маргаритки

този човек съм аз

Владимир Трендафилов