Клоун на Бога, изпратен на Земята

Клоун на Бога, изпратен на Земята • Нейчо Попов в спомените на съвременниците си

СЪДЪРЖАНИЕ

Севелина Гьорова:

Той мечтаеше за европейски български театър

Петко Праматаров:

За семейството на Нейчо и неговото детство

Милка Янакиева:

Приятел за цял живот

Стоянка Мутафова:

Нямаше делници в нашия живот

Мария Грубешлиева:

Той съществува в други измерения

Жени Филипова:

Студентските шеги на Нейчо

Коста Цонев:

Незаменим разказвач

Татяна Полова:

Многоцветният Нейчо Попов

Янка Рупкина:

Познати и непознати го поздравяваха по улицата

Георги Калоянчев:

Най-добрия ми приятел

Никола Анастасов:

Не можа да изрече последния си завет

Васил Попов:

Енциклопедична личност

Димитър Манчев:

Една от големите фигури на Сатиричния театър

Славчо Пеев:

Той създаде комедиографа Станислав Стратиев

Анета Сотирова:

Нейчо Попов като педагог

Димитрина Тенева:

Моят ангел-хранител

Вели Чаушев:

Широко скроен театрален човек

Павел Павлов:

Носеше и раздаваше талнта си с достойнство

Мариана Аламанчева:

Актьорска еквилибристика в най-висша форма

Любомир Пеевски:

Част от едно съзвездие, което сътворяваше смях

Мария Статулова:

Приказен спомен от нашата младост

Латинка Петрова:

Ерудит, душеприказчик и човек

Елена Кънева:

Талантът му беше отгоре, от Господ

Любомир Добрев:

Един от плеядата големи творци на Бургас

Станислав Стратиев:

Клоун на Бога, изпратен между хората

Явор Милушев:

Нейчо Попов - моят спасител

Павел Васев:

Сатиричният театър беше високоговорителят на българското общество

При Нейчо Попов:

Изкуството на сатирика

Нейчо Попов:

Актьорът трябва да притежава богата култура