Литературен вестник, 2007/ брой 16

Акценти:

90-те. Версии:

скандали

дебати

полемики

Александър Кьосев

Михаил Неделчев

Митко Новков

Пламен Дойнов

Николай Бойков

Камелия Спасова

Рецензии от:

Яни Милчаков

Николай Аретов

Юрий Дачев

Олга Токарчук

Анна Ин в гробниците на света

Талантите на Кембълът

Уводна статия:

Те победиха

Георги Господинов

Предизборната кампания за евровота тръгна като едно истинско поп-фолк мегатурне. Най-голям принос за това трябва да бъде признат на организаторите от БСП. Левият предизборен щаб действа като един „Пайнер” под прикритие. Струва ми се, че за пръв път така мощно и масово поп-фолк звезди се купуват (продават) на килограм в предизборна кампания. Намирам в това поне две любопитни и парадоксални на пръв поглед послания.

1. Чалгата и лявото. Прекрасен парадокс. Онова, което поп-фолкът възпява, е тъкмо обратното на основни леви постулати, на лявата аскеза, ако щете. С класическия ляв език бихме казали, че поп-фолкът сее блудкав разкош, морално разложение и изобщо възпява разгулния живот на шепа богаташи, а е сляп и глух за изнурителния труд на тютюноработниците например. Или, перифразирайки Ленин, да кажем - чалгата е опиум за народа. Как биха отвърнали на това от щаба на лявата партия?

2. Чалгата и Европа. Това е то българската „Ода на радостта”, родният поздрав към обединена Европа. Гениален ход. Сякаш предизборната кампания е за влизане в друг континент. Да заложиш на чалга и стара естрада, за да накараш хората да гласуват за нещо ново, различно, случващо се за пръв път.

...