Словото днес, 2007/ брой 17

На първа страница:

Възпоминания от Батак

Разказ от едно дете

От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?

Хе, там зад горите... много е далече,

нямам татко, майка: ази съм сирак

и треперя малко, зима дойде вече.

Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:

помня го клането и страшното време.

Бяхме девет братя, а останах сам.

Ако ти разкажа, страх ще те съземе....

Като ги изклаха, чичо, аз видях...

С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;

а пък ази плачех, па ме беше страх.

Само бачо Пеньо с голям глас извика...

И издъхна бачо... А един хайдук

баба ми закла я пол вехтата стряха

и кръвта протече из наший капчук.

А ази бях малък и мен не заклаха.

Татко ми излезе из къщи тогаз

с брадвата в ръцете и нещо продума...

Но те бяха много: пушнаха завчас

и той падна възнак, уби го куршума.

И мама изскочи, откъде не знам,

и над татка хвана да вика, да плаче...

Но нея скълцаха с един нож голям,

затова съм, чичо, аз сега сираче.

А бе много страшно там да бъдеш ти.

Не знам що не щяха и мен да заколят;

но плевнята пламна и взе да пращи,

и страшно мучеха кравата и волът.

Тогава побегнах плачешком навън.

Но после, когато страшното замина –

казаха, че в оня големи огън

изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.

И черквата наша, чичо, изгоря,

и школото пламна, и девойки двесте

станаха на въглен - някой ги запря...

Та и много още дяца и невести.

А кака и леля, и други жени

мъчиха ги два дни, та па ги затриха.

Още слушам, чичо, как пискат они!

И детенца много на маждрак набиха.

Откъс

Акценти:

131 години от Априлското въстание

...Ние сме въстанали не против мюсюлманството въобще, но против кръвопийците наши и кадии, които са общи врагове и на двата народа.

Георги Бенковски

Из репортажи за Априлското въстание на Макгахан

Батак

Доилината на смъртта и хората без сэлзи

Боян Пенев

...Няма да помръкне моята душа

Из „Дневник”

Доц. д-р Иво П

Незнание, предоверяване и... броеница от грешкианов

Хайнрих Бьол

Неизброими гости

Ролан Барт

Борба с времето и пространството