Словото днес, 2007/ брой 18

Алеко Константинов

110 г. от смъртта му

Българино, пожелай ми живот и здраве, за да имам възможност да вдигна завесата, която разделя градския живот от омайните прелести на нашата дивна природа, и ти ще се влюбиш в тая природа, както никой юноша никоя не е любил.

В броя:

Никола Инджов, Юлиан Вучков, Найден Вълчев, Александър Твардовски, Волфганг Борхерт, Ана Бландиана, Ендре Кукорели, Йован Христич, Булат Окуджава, Владимир Висоцки

Иван Радоев

(1927-1994)

Когато се раждаме

На тая земя има скръб и неволи,

надежди, протест, ветрове.

На тая земя не е винаги пролет,

когато се ражда човек.

Дори да е пълен просторът със звуци,

със песни и дъх на цветя,

детето се ражда със свити юмруци

и с вик проглушава света.

То още не може да види, да чуе, да пипне, ала народът го чака. Земята постила чиста трева, по която то ще играе. Вятърът разнася тичинков прашец по дърветата, които ще родят плод за него. Небето изсипва топлина в босите му нозе. Народът бав¬но започва да му дава думи. И един ден то ще се отплати. Само никога

недейте го учи да бъде послушно,

недейте го пази от буря, излязла сред път -

то трябва да види как удря градушката,

да чуе как пада в полето гърмът.

Вий, възрастни, мили, добри, сладкодумни,

недейте го спира с пословици мъдри и умни!

...Дори да е пълен просторът със звуци,

със песни и дъх на цветя,

човекът се ражда със свити юмруци

и с вик проглушава света.

1955