Лагерите на смъртта ГУЛАГ

Гулаг, тази огромна мрежа от съветски концентрационни лагери, е била система за държавна репресивна политика, надмината само от Холокоста. ГУЛАГ става известен на света през 1972 г. с публикуването на "Архипелагът Гулаг" на Ал. Солженицин. След разпадането на Съветския Съюз са публикувани множество спомени и изследвания за Главное управление лагерей (съкр.ГУЛАГ), но книгата на Ан Епълбаум е първата напълно документална история на съветските трудови лагери от възникването им след Руската революция до разпадането им в годините на гласността. "ГУЛАГ" беше незабавно призната за епохална творба в областта на съветската история.

През 1929 г. Сталин решава да развие лагерната система, използвайки принудителен труд, за да тласне напред съветската индустриализация и да експлоатира природните ресурси на слабо населените северни райони на страната. Арестувани и съдени по чудовищно абсурдни обвинения, в лагерите са изпратени политически неудобни, закъсняли за работа, съпруги на осъдени, осиротели и безпризорни деца, селяни, обвинени в кулачество, "вредители" и "шпиони"...

Книгата е изпълнена със смразяващи разкази на преминали през лагерите и оцелели. ГУЛАГ е бил държава в държавата, отделна цивилизация със свои закони, обичаи, литература, фолклор, жаргон и морал. Тема след тема, Ан Епълбаум разкрива всекидневието в тази страна на ужаса: как затворниците са работили, как са се хранили, как са живеели, натъпкани в бараки, заедно със закоравели криминални престъпници, как са оцелявали, как са умирали.

До смъртта на Сталин през 1953 г. около 18 милиона души минават през лагерите, от тях приблизително 4,5 милиона никога не се връщат.