Желязната завеса. Рухването на Източна Европа 1944-1956
В момента не е в наличност
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Издателство
- Рива
- Преводач
- Борислав Гаврилов
- Народност
- английска
- Година
- 2017
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 534
- ISBN
- 9789543205660
За книгата
В дългоочакваното продължение на „Лагерите на смъртта ГУЛАГ", уважаваната журналистка Ан Апълбаум прави нов проникновен прочит и дава убедително обяснение на събитията, довели до завладяването на Източна Европа от комунизма след Втората световна война и до чудовищното преобразяване на хората, попаднали в неговия плен.
Създадени под натиска на Сталин и тайната му полиция, комунистическите режими в Източна Европа променят коренно всекидневието на хората. Като проучва задълбочено нови данни от източноевропейските архиви, интервюта и лични изповеди, публикувани за първи път, Ан Апълбаум пресъздава със смразяващи детайли дилемите, пред които са изправени милиони хора, опитващи се да се справят с предизвикателствата към убежденията и битието си. В резултат съветският блок се превръща в провалена цивилизация, в която властват жестокост, параноя, извратен морал и чудновата естетика, точно уловени в тези разтърсващи страници.
АН АПЪЛБАУМ (1964)е световно известна журналистка, сътрудник на вестник Тhe Washington Post. Книгата й „Лагерите на смъртта Гулаг" печели Пулицър за 2004 г. Понастоящем живее в Полша.
„Преди една нация да бъде възстановена, нейните членове трябва първо да разберат как тя е била унищожена: как институциите и са били подкопани, как езикът й е бил изкривен, как хората и са били манипулирани. Те трябва да знаят всички детайли, а не само общите теории и трябва да чуят индивидуалните истории, а не обобщенията за масите. Те имат нужда от по-добро разбиране за онова, което е мотивирало техните предшественици, за да ги видят като реални хора, а не като черно-бели карикатури, жертви или злодеи. Тогава и само тогава бавното възстановяване ще бъде възможно.” Ан Апълбаум