Последният еничар

„Последният еничар” е романизирана история на Истанбул през 18 век. Разказва се за процеса на превръщане на пленения от еничарите руски поданик Петру в Саръ Абдуллах през най-интересния етап от историята на Истанбул и на Османската империя, наситен с мобилизации и войни, за същността и ролята на Бекташкия орден през последните години на еничарството.

Реха Чамуроглу е роден на 20 август 1958 година. Начално образование получава в Анкара, а средно - в Истанбул, след което през 1968 година завършва история в Природоматематическия и литературен факултет на Университета «Богазичи». Пише в различни печатни органи, преди всичко в списанията «Кара», «Ефендимиз», «Джем» и «Нефес» и работи в същите като ръководител. Издал е следните творби: «История», «Хетеродоксия и Бабайтата» (1990), «Бекташеството на еничарите и случаят Шеррие» (1991), «Утринен вятър: „Енелхак” бе казал Несими» (1992), «Въртеше се: възприятието за време при бекташеството» (1992), «Алевитството при променящите се условия» (1992), «Проблемите на днешното алевитство» (1993), «Алевитството в 100 въпроса (без подпис, 1995), «Исмаил» (1999), «Последният еничар» (2000), «Две и едно» (2001), «Моментно закъснение» (2005).