Акценти:

Нова книга на издателство „Омофор”

Мария Иванова

Религиозният атеизъм и безбожното християнство

Цветан Диковски

Светини

Кампания за набиране на средства за възстановяване на рушащи се храмове и манастири в България

На първа страница:

Дария Захариева

Страх и мрак сковават църковните институции

В Църквата и живота искаме всичко да започва и свършва с любов. Нали всичко създадено и случило се в християнството започва с любовта. Църквата е Богочовешки организъм - четем го в учебниците по богословие и го повтаряме при всеки удобен случай в часовете по религия. Неин Глава е Христос. Църквата е мястото, където присъства Светият Божий Дух, където болните ни души получават утеха и помощ. Но така ли е в действителност? Дали докато обясняваме на търсещите души какво означава думичката Църква един друг глас не ни говори друго?! Знаем, колко много сме били отблъсквани ние от онези, наричащи се църковни места - митрополии, канцеларии, секретариати, колко пъти сме молили и чакали без отговор и дори без надежда. Християнската надежда е друго нещо тук - защото в тези структури не присъства християнски дух. В тях има всичко друго, но преобладава едно - лицемерието.

Дали храмът, дали Митрополията е мястото, където намираме утеха? Отивали ли сте там за да разрешите някакъв проблем? Обръщали ли сте се с просба за нещо? Вярващите влизат тук, в църковната институция отново със съзнанието, че епископът е онзи човек, носител на Божествена благодат, който облагодатява всичко, до което се докосне, той и хората около него, както в храма, би следвало да чуват човешките проблеми и да помагат те да намират добро разрешение. Нали епископът и неговите служители са лицето на Христовата Църква и носители на Божествените дарования, на милост и любов, на светлина! Но така е било по времето на свети Василий Велики и свети Йоан Златоуст, а сега - знаете ли какво е сега?!