Изследването се основава на културни факти от кръга на българските лечителски обреди. Това не пречи на изводите да се отнасят за кой да е обред и като архаично, и като традиционно-културно явление, независимо от неговия вид и от времето и мястото на неговото документиране. Възможността за търсене на съответствия между традиционните лечителски практики и тези на архаичните и „примитивните” народи навсякъде по света е открита: W. D. Hand (1980: XXIV) показва такива съответствия в северноамериканската традиционна медицина дори от втората половина на XX в.

Моята интерпретация на ритуала предпоставя две тези. Според първата ритуалът има креативна функция (Топоров, В. Н. 1988), той е средство за производство на световете (отсамен и отвъден), а не за осъществяване на въображаема връзка между тях. След допускането ми, че ритуалът е средство за дискурсивно производство на свят, читателят ще се досети, че тази хипотеза не е нещо повече от буквален прочит на една позната метафора. Според втората теза развитието на човешкото мислене-и-реч е белязано с разриви, най-драматичният от които е този между до-логично и логично (ЛевиБрюл, Л. 1930). Ако мисленето е било всякога логично, както твърди К. Леви-Строс, (1994), то нямаше да има никаква нужда нито от „Критика на чистия разум”, нито от „Науката логика”, нито от различаването между „неразвито" (архаично, примитивно, традиционно-културно) и „истинно” (концептуално) мислене. Затова без никакви етнично-оценъчни импликации И. Кант (1993: 148) смята, че „критиката на чистия разум се отнася към обикновената школска метафизика точно така, както химията към алхимията или както астрономията към гадателската астрология”.

Терминът diskours (фр.) тук се употребява в разбирането на А. Греймас и Ж. Курте (1983): дискурсът (слово, реч) е единство от речевия акт (= дискурсивен акт) и неговия резултат (= дискурс-резултат). Фразата-синтагма е най-малката единица дискурс-резултат. При анализа на фразата-синтагма и на изречението използвам старите, неутрални по отношение на различаването между креативно и комуникативно лингвистични термини (субект, атрибут, предикат), а не новите (тема, рема), които са тясно комуникативни. Терминът „дискурс" изразява и изначалното единство на мислене, реч и език в смисъла на Е. Бенвенист (1974).

Терминът „дискурсивизация” означава разгръщане на дискурсивното умение в производствен процес (Греймас, А., Ж. Курте 1983), чрез който в зависимост от типа на дискурсивизацията (креативна или комуникативна) се произвеждат съответни дискурси-резултати. На креативното дискурсивно равнище се произвеждат смисли (вербални и Невербални), на комуникативното — идеи (само вербални, защото невербалните символи не могат да обозначават концепти). Креацията тук се разбира като нещо противоположно на комуникацията, а не като нейна разновидност.

„Креация” (vs. комуникация) означава разновидност на дискурса като „сътворяване” (създаване) в две разновидности: „учредяване” (конструиране, конституиране) и „разрушение, разпад” (редуциране) (Топоров, В. Н. 1993: 53—57) на смисъл. Важно е да се посочи разликата между тази конкретно-субектна дискурсивна креация и познатото в съвременната антропология безсубектно „социално” или „културно конструиране”, боравещо с наличните в дадена култура актуални образи, метафори и концептуални форми като градиво за конструирания обект.

„Комуникация” (vs. креация) тук означава разновидност на Дискурса като „реч за”: според М. Хайдегер (1997: 162), „всяка реч за... е съобщаваща”. Тълкуването също е „реч за” и също е комуникативна дискурсивна модалност (Рикьор, П. 1994: 434—435) и затова често използвам „комуникативно” и „интерпретативно” като синоними.