Този дяволски умен роман слива в едно факти и художествена измислица и ни разказва задъхана история за един нов свят, където нищо не е такова, каквото изглежда!

ГОВОРЕЩА МАЙМУНА В ЯВА

Група туристи в Индонезия се кълнат, че са били ругани от говореща маймуна в джунглата на Борнео...

УЧЕНИ ИЗОЛИРАТ „ГОСПОДАРСКИ” ГЕН

Господството върху себеподобните ни е генетично обусловено?

НОВИ ТРАНСГЕНЕТИЧНИ ЛЮБИМЦИ НА ХОРИЗОНТА?

Гигантски хлебарки, кученца, които не порастват. Индустрията не спи.

Добре дошли в нашия генетичен свят.

Скоростен, яростен и извън контрол.

Това не е светът на бъдещето - това е нашият свят сега.

Дали на любим ваш човек не му липсват ТЕЛЕСНИ ЧАСТИ? На измиране ли са БЛОНДИНКИТЕ? Огледайте се - човешки същества ли са всички гости на трапезата ви? Разликата между хората и шимпанзетата е само в 4000 гени; затова ли ЕМБРИОНИТЕ НА ШИМПАНЗЕТАТА толкова приличат на човешки същества? И следва ли това да ни тревожи? Има НОВО ГЕНЕТИЧНО ЛЕЧЕНИЕ ЗА НАРКОТИЧНАТА ЗАВИСИМОСТ - дали пък то не е по-лошо и от нея?

Живеем във време на НЕВЪОБРАЗИМ НАУЧЕН НАПРЕДЪК, време, когато е възможно да ПРОДАВАМЕ ЯЙЦЕКЛЕТКИТЕ И СПЕРМАТА СИ онлайн за хиляди долари и да изследваме съпрузите си за генетични заболявания.

Живеем във време, когато една пета от НАШИТЕ ГЕНИ СА ЧУЖДА СОБСТВЕНОСТ и когато нищо неподозиращи хора могат да бъдат преследвани из цялата страна само защото в хромозомите им се намира и един БЕЗЦЕНЕН ген...

Роден в Чикаго. Когато Майкъл е бил на 6 години, семейството му се преселва в Рослин, предградие на Ню-Йорк. На 14-годишна възраст Майкъл публикува в „Ню-Йорк Таймс” своите пътни бележки и оттогава винаги е чувствал привличане към литературното творчество. През 1960 г. завършва училище и постъпва в Харвард с намерението да учи за писател. Но стилът му непрекъснато е предизвиквал забележки от професорите и оценките му винаги били много ниски. Той предположил, че проблема със стила не е в него, а в преподавателите и им пробутал като своя разработка едно есе на Оруел. Професорът поставил на Оруел оценка три плюс и Майкъл окончателно се убедил, че Харвардските мерки не са за него. Завършвайки университета през 1965 г. с посредствени оценки, той решава да смени областта на интересите си и се заема с антропология в британския Кембридж, където е премиран за успехи в едногодишната експедиция в Европа и Северна Африка. Връщайки се в Щатите, Крайтън решава да стане доктор и през 1969 г. завършва Харвардското медицинско училище - между другото, никога не е подавал молба за лицензиране на частна практика. През всичките тези години е писал трилъри под различни псевдоними, а един от неговите романи, „A Case of Need”, получава премията „Едгар” като най-добрия детективски роман на годината. През 1969 г. излиза романа "Щамът Андромеда", който бързо става бестселър и скоро е бил екранизиран. През следващите години Крайтън активно пише художествени и публицистични книги, сценарии, работи като режисьор в няколко филма - в това число филмът „Westworld”, в който той, един от първите, използва цифрова техника за получаване на специални ефекти. Крайтън е удостоен с множество литературни и кинематографични премии, критиците го наричат „бащата на технотрилъра”. Живее в Лос-Анжелис.