Залезът на рекламата и възходът на пъблик рилейшънс

В една от басните на Езоп се разказва как вятърът и слънцето се скарали кой от двамата е по-силен.

Видели човек, който си вървял по пътя, и решили да разрешат спора си, като го накарат да си съблече палтото. Първо опитал вятърът, но колкото по-силно духал, толкова по-плътно се увивал пътникът в палтото си.

Тогава се появило слънцето и започнало да грее. Скоро човекът усетил топлината му и свалил палтото си. Спечелило слънцето.

Не можете насила да се проврете в съзнанието на потенциалния потребител. Рекламата се счита за налагане, за нежелан натрапник, на когото трябва да се оказва съпротива. Колкото по-силен е натискът да се осъществи продажба, толкова по-силно духа вятърът и толкова по-силно потенциалният клиент се съпротивлява на посланието на продавача.

Рекламистите говорят за контакт на потребителите с рекламата. Цели страници във вестници и списания, вложки, дипляни, пълноцветни реклами в печатни издания. Трескава дейност, безумни подходи, лудешка смяна на кадри в рекламните телевизионни спотове. Усилване на звука в радио спотовете. Но именно това са признаците, които подсказват на потенциалния клиент: „Не ми обръщай внимание, аз съм реклама".

Колкото повече се старае една реклама да се промъкне в съзнанието, толкова по-малка е вероятността тя да постигне тази цел. От време на време потенциалният клиент сваля гарда и вятърът печели. Но не много често.