Българското книжовно дружество и възрожденските теоретични възгледи за националния характер на новобългарския книжовен език

Монографията „Българското книжовно дружество и възрожденските теоретични възгледи за националния характер на новобългарския книжовен език” е резултат от дългогодишна работа на автора. В този смисъл изследването е до известна степен обобщение на постигнати и признати в специализираната научна литература приноси на автора. Тази проблематика е съществено обогатена и доразвита с анализа и оценката на ролята на БКД за окончателното утвърждаване на националния характер на българския книжовен език през последните две десетилетия на XIX в.

Трудът се състои от две основни части.

В Част първа се представят и анализират възникналите различни теоретични възгледи за характера и развитието на българския книжовен език преди появата на БКД: създаването на т.нар. книжовноезикови школи, филологическите диспути, схващането за значението на книжовната традиция, проследява се развитието на книжовния език от диатопия към синтопия и пр.

В Част втора за първи път в нашата научна литература се анализират и оценяват ролята и значението на БКД за утвърждаване на националния характер на българския книжовен език, за развитието на българското езикознание и за полагане основите на българската филология, за противодействие срещу проявите на национален сепаратизъм и пр.

Монографията е адресирана към специалисти филолози, студенти, преподаватели и учители. Изложението на съдържанието е достъпно и за по-широки културни среди, които проявяват интерес към историята на българския книжовен език.