„Днес нийкой не мисли, че в историята на българския книжовен език имат значение само книжовници и писатели от ранга на Паисий и Софроний, на П.Берон, на Л.Каравелов и Хр.Ботев, на П.Р.Славейков и Ив.Вазов. Така както те, представяйки върховете на нашата възрожденска литература, не я изчерпват напълно, така също, представяйки върховните постижения в растежа на книжовния език, не изчерпват и неговата история. Историята на съвременния български книжовен език е значително по-богата, тя е съзиждана с вдъхновената творческа дан и на редица други заслужили книжовници, между които видно място си е извоювал Райко Жинзифов. Ако в историята на българската литеаратура като поет Жинзифов има повече историческо значение, в историята на българския книжовен език като книжовник, взел активно участие в неговото изграждане, значението му е не само историческо, но и съвременно.

Тъй като книжовният език на Р.Жинзифов досега не е бил предмет на изследване в нашата езиковедска литература, не можеше да се определи пълно и точно мястото му в историята на българския книжовен език. По други поводи в биографични, литературнокритически (най-общо казано) очерци, в предговорите към изданията на негови творби и др. различните изследователи съобщават, макар и твърде оскъдно и общо, някои характерни особености и на Жинзифовия език, но от тях в никакъв случай не би могло да се добие вярна представа за характера на езика на този наш интересен възрожденски книжовник.

От друга страна, поради недостатъчното познаване на своеобразната книжовноезикова концепция на Жинзифов и следваните от него езикови и правописни правила, поради едностранчивото тълкуване и възприемане на неговия език като опрян само или предимно на западнобългарските говори в някои съвременни издания на Жинзифови творби са допуснати много неправилно адаптирани форми, допуснати са езикови неточности. Така е напр. в „Райко Жинзифов. Публицистика” т.2, 1964 г. Съставителите Цв. Унджиева, Д.Леков и Ил.Конев са допуснали неправилно предадени със съвременни правописни средства редица преизказни и перфектни форми от статиите на Жинзифов или пълк подведени от общовъзприетото от тях правило всяко Ђ да предават с е (според западнобългарските диалекти, пишат и напр. можеха вм. можаха срещу можЂха, който пише Ђ вместо а след ж, ч, ш съгласно с една стара практика.

Срещат се още неправилно предадени глаголни форми за 1л. ед.ч. и 3л. мн.ч. сегашно време. При такова редактиране на Жинзифови текстове наред с противоречивия характер на неговия език съвременният читател-неспециалист е още по-затруднен в оценката си за езика на Жинзифов. По този начин, освен, че изпъква нуждата от пълно и качествено издание на Жинзифовите творби, преди всичко с особена сила се налага необходимостта от специално научно изследване на неговия език, с което ще се допринесе за по-пълното изучаване на българския книжовен език и евентуално за написването на неговата история като крайна цел.”

- из предговора

***

Антикварна книга в един екземпляр.