Грехът на поп Ондржей

Отец Ондржей обитаваше вече осемдесет години чистилището, без да знае всъщност защо. Окончателната му присъда все ще не беше произнесена, въпреки че в последните години за чистилището нямаше кой знае каква навалица. Повечето от душите се спираха тук само временно и скоро биваха отвеждани в ада. От време на време преподобният отец намираше смелост и плахо се обръщаше към някои от ангелите пазители.

- Защо всъщност ме държите тук, господа? Ангелите свиваха криле и отговаряха:

- Делото ви все още не е приключило окончателно, преподобни отче.

От всички тия приказки на отчето му ставаше безкрайно мъчно, както могат да скърбят само душите в чистилището, защото, колкото и да напрягаше ума си, той не можеше да си спомни нито едно свое прегрешение. Той беше един от достойните за почит свещеници, каквито описва Райс, и на земята се беше отличавал с всички черти, отговарящи на описанието на писателя: имаше дълги бели коси, треперлив старчески глас, морал и душевна чистота от първа категория.

А ето, че все още си стоеше в предварителния арест на чистилището.

Из „Грехът на поп Ондржей"