Разтворен прозорец и нови стихотворения

”ЗАПАЛКАТА”

Като всички заклети пушачи, и аз

си имам, разбира се, запалка със газ.

Не е кой знай каква,

но доскоро, едва

тръкнал й камъчето,

лумваше пламъчето,

ярко, обилно,

всеки път, безотказно.

Сега търкам го силно,

но най-често напразно,

и когато успея,

дава пламъче мижавко като тази идея

да напиша за себе си, като пиша за нея.

Дарбата где я?

Изтощи се с годините, излетя като сън!

Гледам, невесел, към брезата отвън,

и все пак

няма как,

пиша и моля се: - Моя мила запалко,

попламти още малко!