Синият залез

„В „Синият залез” Вежинов е изместил центъра на романа от обществено-политическата проблематика към личната, по-специално любовно-еротичната и биологично-половата...” пише във вестник „Работническо дело” (бр. 57 от 1948 г.). Това е оценката, която комунистическата критика дава на младежкия роман на Павел Вежинов. Написан още преди авторът да навърши 30 години, „Синият залез” има злощастната съдба да излезе през 1947 г., когато „дългът на литературата е да мобилизира съзнанието на читателите за изграждане на нашата народна република”. Вежинов е обвинен в буржоазно-декадентско влияние, в естетизация на порока и вкус към болезненото.

„Синият залез” е новост в тематично и жанрово отношение – и като градски по тема, и като опит да се опише деградацията на българската буржоазия, и като начин за решаването на тези тематични задачи чрез криминален сюжет. Романът поставя ред сложни и дълбоки морални, философски, социални и криминални проблеми и ги разрешава със зрелост и великолепен език, на който мнозина творци могат да завидят.

Днес може да се направи преоценка на жестоката критика от средата на миналия век и да се оцени по справедливост първия роман на Павел Вежинов. Съвременният читател е достатъчно зрял, за да възприеме „Синият залез” не само като криминално четиво, допълнено с някои пикантности, гъделичкащи „масовия вкус”, но и като книга, бележеща пътя на талантливия писател към следващите по-зрели и задълбочени творби.