Улица без паваж • Дни и вечери

Изданието включва сборниците с разкази от Павел Вежинов „Улица без паваж“ и „Дни и вечери“.

Винаги е интересно да видиш прохождането на един творец – първия разказ, първия филм, първата роля. Тези първи стъпки може да са малко несигурни, лутащи се, залитащи в различни посоки, но винаги в тях се открива онзи талант, който по-късно ще избуи с пълна сила.

Ако днес трябва приобщим дебюта на Павел Вежинов към някое литературно течение, това е по-скоро неореализмът, отколкото сюрреализмът. В първите си разкази той рисува пейзаж, но не от поляни, покрити с цветя, а от улици, покриви, трамвайни линии и тротоари. В улиците „със и без паваж“ описва не отделни случки и индивидуални съдби, а колективни образи и събития. Герои са изпомачканите от живота хора – „тази сива маса, наречена дребнобуржоазна, собственици на имоти, мизерия, дългове. Герои са и несъобразяващите се с еснафското статукво студенти, разочарованата един от друг семейна двойка или случайно попадналият сред хайлафа беден писател. Самият Вежинов споделя, че ако някъде в произведенията си има автобиографични елементи, то това са именно тези разкази.

***

„Дни и вечери“ бе книжката, която даде основателни надежди, че след Йовков няма празнина. Следваща традицията, тя внесе и своето – нови сюжети, по-широки хоризонти и вече с по-гъвкав език, по-волно изречение. Е не бе чудно, че книжката се разпродаде за десетина дни. Съдържание и обществен ефект, това бе решителното избухване на Павел Вежинов.

- Йордан Вълчев

„Неговото формиране като гражданин и творец става именно тук, между бетонните квадрати на големите здания, до шумното футболно игрище и до кварталното кино с олющена фасада. И този свят на първи емоционални реакции и на първи прозрения за истините на живота завинаги ще заседне в съзнанието му и той ще му бъде верен в многобройните си произведения.”

- Атанас Свиленов