Огледало и автопортрет

Късен панаир

Преди да заспим,

чувахме плясък на риби

върху ребрата на старите кошници.

И в сънищата идваха —

момичета зад тежките клепачи.

Само

въдиците - меланхолични палачи,

бдяха над кривите кошници.

Захвърлени на пясъка китари

наподобяваха огромни миди,

изсмукани от тишината.

Уплашени,

момичетата се отдръпнаха от нас

и с незавършените сънища избягаха.

Над високите жълти тополи -

там, под ниските облаци,

в тихия град панаирът пристигаше.

Весело свиреха грамофони...

Но само най-малкият между нас се усмихваше.