Огледало и автопортрет ІІ
В наличност · доставка до 2–3 работни дни
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Автор
- Георги Трифонов
- Издателство
- Захарий Стоянов
- Народност
- българска
- Година
- 2007
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 344
- ISBN
- 9789540901619
За книгата
Творецът диша най-естествено, когато твори.
Убеден, че тогава дори Някои по-силен и мъдър му помага.
Без да отдавам значителност на личността си, надявам се с това издание да оставя непреднамерено завещание чрез бегли свидетелства за труда си през живот, преминал не само в празноглавия и бохемство.
Исках да събера поне част от плодовете на направеното. Изпитвах необходимост да се разтоваря от багажа на възрастта и да се почувствам по-свободен, възкръснал или новороден...
Струваше ми се, че лесно ще направя подбор (въпреки нехайството към трупане на личен архив разполагах с немалко фоторепродукции и диапозитиви), но много от реализациите - може би едни от най-представителните, бяха отпътували (без да оставят дори любителска фотоследа) при непознати ценители в различни краища на света. Бе невъзможно и късно да възстановява пропуснатото им регистриране, за да изградя по-цялостно представяне.
Направих не твърде успешен опит за приблизителна количествена статистика колко живописни картини, графики, рисунки, илюстрации, керамики, пластинки, проекти и изпълнения на стенописи (ведно с разни други „артистични" прищевки) съм осъществил след студентските си превъплъщения - от 1973 година досега.
Резултатът е далеч от всякакви претенции за точност:
около 1600 броя - живопис;
над 5000 броя - скици, рисунки, акварели и графики;
над 250 броя - керамики, пластики и различни материали;
над 29 проекта за стенопис и около 15 реализирани стенописи (някои от тях - унищожени);
разни други?
Не малко, но можеше да бъдат и повече...
Както вече споменах: жалко, нямах дори любителски фотосвидетелства за много от тях.
Утеших се, че (слава богу!) непоправимостта на пропуснатото ще помогне за по-бързо съставителство и колкото и да не дава пълна представа за всичко успешно направено, спасявам значителна част от оцелелите представи (за да отразя мъглявина от себе си чрез тях) и след осъществяване на публикуването им ще мога да търся нови и неподозирани (дори и от самия мен) пространства и отражения, чрез които бих искал да съществувам в предстоящите години...
Ако успея донякъде — и след тях.