Архивите говорят № 48 – Дипломатически записки (1864-1874). Донесения (1865-1876). Том 1

Записки (1864-1871)

Граф Игнатиев е едно от ярките имена в историята на дипломацията. Неговата известност идва не само от авторството на Санстефанския мир (19 фев./З март 1878), който е много важна стъпка към справедливо и трайно решение на Източния

въпрос (1699/1701-1923/24) и чиято злополучна ревизия в Берлин няколко месеца по-късно има огромно и предимно негативно въздействие върху последвалото развитие на света – през Македонския въпрос, австро-унгарската анексия на Босна и Херцеговина (1908), Сараевския атентат (1914) и Първа световна война (1914-18). Благодарение на отличните си качества Игнатиев става международна знаменитост още в предходните години - като руски посланик в Цариград (1864-77). Настоящата публикация отразява тъкмо този негов престой в „естествената столица на Европа и Азия", който може да се смята в голяма степен като подготовка за Санстефанската му роля... От 13-те години престой край бреговете на Босфора на Игнатиев му остават два колоритни прякора - „Мантьор паша" и „Вице-Султанът". Първият е по-скоро (неласкаво) признание за

изключителната находчивост и подвижност на неговия ум, вторият - за завидното постижение, което той осъществява на Босфора: Игнатиев не само спечелва симпатиите на Абдул-Азиз, страхопочитанието на неговите главни министри (без Мидхат паша), уважението, а в ред случаи и приятелството, на цариградските дипломати (изключая английския посланик Елиът), но си осигурява и доверието и подкрепата на християните в Турция. „ Това е все едно едновременно да яздиш два коня, движещи се в различни посоки." - с възхищение по този повод ще напише У. Стед...