Архивите говорят № 54 – Дипломатически записки (1864-1874). Донесения (1865-1876). Том 2

Записки (1864-1871). Донесения (1865-1876)

„Въпреки традиционното недоверие и вековната завист на Англия към нас, Силите накрая" признаха невъзможността да отслабят положението ни в Ориента, което е създадено от природата на нещата, от географското ни положение, от нашата история, от кръвните ни и религиозни връзки с местните народи и от всички различни елементи, които съставляват влиянието и политическата сила. Ето защо общото и единодушно противостоене от страна на враговете ни чувствително намаля. Нашето приятелство и нашето благоразположение са високо ценени. Те са търсени от някогашните ни противници. Султанът и неговите министри, надмогвайки интригите, с които се мъчат да ги измамят, правят всичко възможно за да ни се харесат и не са престанали да се страхуват от нас, като ни засвидетелстват благотворно уважение. Мюсюлманското население обръща погледа си към нас, а християнските народи, въпреки краткотрайните караници, които ги разделят, ще се обединят неизбежно под кръстоносното знаме, което Русия никога не е преставала да развява като емблема на

своята политика.

Ако това положение можеше да трае безкрайно, ние бихме могли да бъдем доволни и да основаваме политическите си сметки за бъдещето върху сегашните отношения. Но в Ориента предстоят дълбоки промени. Никой не би могъл да измери техния обхват, нито да предвиди всичките им последствия. Бъдещето е в ръцете на Бога. Каквото и да се случи, Русия без никакво съмнение ще бъде на висотата на славната си мисия. Тя достойно ще изпълни ролята, която й е възложена както от нейното минало и от всичката й пролята в Ориента кръв, така и от неизменните й стремежи и от надеждите, които така основателно се свързват с нейното естествено

развитие."

Граф Н. П. Игнатиев