Театрален роман

"Театрален роман" на Михаил Булгаков излиза на бял свят през 1965-а, 25 години след кончината му и почти 30 след написването. С това започва връщането на неговата проза в руската литература, посмъртно до момента са печатали само пиесите му.

Булгаков подхваща "Театрален роман" през 1936-а - след драматичното му напускане на Московския художествен театър, където работи като асистент-режисьор. "Измина половин година от катастрофата- спомня си съпругата му - и времето, прекарано в МХАТ, започна да се избистря, стана по-ясно, стана сюжет на произведение." И сюжетът на романа е ненадминатата сатирична картина на театралните страсти, на театъра, гледан отвътре и неизвестен за публиката му. Ненапразно самите театрали са пречели той да бъде обнародван по-рано.

Предупреждавам читателя, че нямам нищо общо със съчиняването на тези записки и че се сдобих с тях при твърде странни и печални обстоятелства.

Точно в деня на самоубийството на Сергей Леонтиевич Максудов, станало в Киев през пролетта на миналата година, получих изпратена своевременно от самоубиеца внушителна бандеролна пратка и писмо.

В пратката се оказаха тези записки, а съдържанието на писмото беше чудато.

Сергей Леонтиевич заявяваше, че напускайки живота, подарява записките си на мен, неговия единствен приятел, за да ги редактирам, да сложа под тях своето име и да ги издам.

Странно, но предсмъртно желание!

В продължение на година търсих да открия роднини или близки на Сергей Леонтиевич. Напразно! Той не бе излъгал в предсмъртното си писмо: не му беше останал никой на този свят.

И аз приемам подаръка.

Булгаков обожаваше театъра и в същото време го ненавиждаше. Така човек се отнася към любима жена, която го е напуснала. – “Елена Сергеевна Булгакова”